Тази картина изобразява самотна женска фигура, седнала в скръбна поза на каменна пейка, напомняща погребален паметник. В ръката си тя държи венец от цветя, вероятно предназначени за починалия.
Картината е недатирана, но се смята, че е завършена около 1900 г. и е отражение на възгледите на Евелин за безсмислието на войната. Чувството в картината е по-скоро на неутешима загуба и спомен, отколкото на гордост от делата на героичен воин. Изгряващото слънце на заден план обаче е и израз на надежда, както и отражение на вярата на Евелин в задгробния живот и обновлението.
Техника:Маслени бои върху платно
Медия:Платно
Стил:символизъм
Година:1890
