Италия, около 1560
Започвайки от 1530-те години ренесансовата култура навлиза в период на упадък в Италия. Венеция остава последният бастион на хуманистичните идеи, но в нейното изкуство признаците на дълбока криза постепенно се увеличават. Образите на хармонично спокойно съществуване отстъпиха на изображения на страдащи и умиращи личности. В Христос пренасящ Кръста, Тициан показва на зрителя бледото изтощено лице на Исус с очи, покрити с кървав воал, принуждавайки ни да преживеем цялата трагедия на последния му път. И все пак неговият Христос не е грохнал, той прави своето изкачване на Голгота с чисто съзнание. Умишлено фрагментираната композиция на картината е изключително изразителна с поставянето на кръста под диагонал, което дава усещане за движение напред. Този вид композиция е иновация, въведена от Тициан, която други художници приеха като следващ етап от еволюцията на изкуството. Картината включва и Симон от Кирине, който помага на Христос да носи Кръста. Изглежда че главата на стареца, изплуваща от мрака и дрехите на Христос нарисувани в тъмно зелени цветове, върху които приглушени петна от светлина танцуват са нарисувани наведъж. Цветът тук е толкова сложен, че е почти невъзможно да се опише точно с думи.
Източник : https://www.hermitagemuseum.org/
Техника:Маслени бои
Медия:Платно
Стил:Ренесанс
Година:1565
