Заглавието идва от Латинското евангелие на Свети Йоан, което се позовава на Христос като светлината на хората - "светлината свети в тъмнината и тъмнината не я е обхванала".
Ангелската централна фигура на картината седи сред светлина и дъги, гледа надолу с изражение на съжаление и вдига ръка в благословия. На сантиметри от нея са три преклонени фигури, които носят окови и крият лицата си от светлината. Светлината грее върху тях и ги докосва, но те не поглеждат нагоре, за да видят вестителя. Те са затворници на собствените си страхове и съмнения.
Ангелският дух е толкова близо до тях, всичко, което трябва да направят, е да вдигнат глави и ще видят светлината, но те се свиват, едната дори си запушва ушите, за да не чуе посланието. Картината дава да се разбере, че ако човечеството просто вдигне глави и погледне, и отвори ушите си и се вслуша, ще види и чуе посланието на Христос сред тях.
Техника:Маслени бои върху платно
Медия:Платно
Стил:символизъм
Година:1906
