Фландрия, между 1632 и 1635г
Идиличното настроение на това произведение се различава ясно от напрегнатия динамизъм на пейзажите на Рубенс от края на 1610 г., когато рисува този пейзаж. Рубенс заимства много елементи от композицията от венецианските майстори Доменико Кампаньола, Тициан и Анибале Каракчи. Спомените му за Италия служихат на художника като вдъхновение за много негови творби през първата половина на 1630-те. Рубенс обаче прави важни промени в мотивите, които той поема от венецианците: разчупва самозатворения характер на ренесансовите композиции, така че хълмовете на хоризонта да са привидно раздалечени, далечният фон е обгърнат в някаква мъгла, а средата на картината е залята от светлина. Композицията на картината е доминирана от хоризонтали и пасторални сцени, които изобразяват селяни на фона на спокойна природа: всички тези елементи придават на пейзажа атмосфера на хармония и спокойствие.
Източник : https://www.hermitagemuseum.org/
Техника:Маслени бои
Медия:Панел
Стил:Барок
Година:1636
